Чайна церемония

Чайната церемония (чадо или садо) е ритуализирана подготовка и поднасяне на зелен прахообразен чай в присъствието на гости. В това време домакинът ангажира цялото си същество в създаването на подходяща обстановка, носеща естетична, интелектуална и физическа наслада и спокойствие на съзнанието на гостите.

За да постигне това е възможно домакинът или домакинята с десетилетия да усвояват не само отмерените действия, с които се сервира чаят на гостите, а и да се учат да ценят изкуството, занаятите, поезията, калиграфията, подредбата на цветя, готвенето и поддържането на градината, и в същото време да овладеят грация, себеотрицание и внимание към нуждите на другите.
Въпреки че всички усилия на домакина са насочени към насладата на другите, не може да се каже, че чайната церемония е предназначена само за доставяне удоволствие на гостите.
Церемонията им носи смирение като фокусира тяхното внимание върху дълбоката красота на простите прояви на природата като светлината, звука на водата, отблясъците на дървесните въглища неща, върху които се акцентира при строежа на чайните. Чайните церемонии представят също и проявите на творческата сила на вселената в човешките стремежи, като например изработването на красиви предмети.
Разговорите в стаята са ориентирани към тези неща. Гостите не обсъждат ежедневието или клюките, а ограничават разговора си до произхода на приборите и възхваляват красотата на природните дадености.Идеята на чайната церемония идва от Дзен Будизма - да живееш единствено в настоящия момент и целия ритуал е така конструиран, че да ангажира сетивата на човека така, че той да бъде изцяло въвлечен в церемонията и да се освободи от ежедневието.

След внасянето на зеления чай от Китай, от около 12 век той навлиза в употреба в манастирите и именията на аристократите и на управляващия военен елит. Чаят първо се е пиел като лекарство и в манастирите се е ползвал като средство, което да държи будни монасите по време на медитация. Ранните форми на чайна церемония в много случаи са били използвани като повод за суетна показност на скъпи прибори в големи зали или за тържества, по време на които гостите са сеопитвали да познаят произхода за различните чайове. В последствие през 14 и 15 век под влияние на Дзен Будистките учители церемонията по поднасяне на чай на гостите се развива като духовна форма, която днес милиони хора практикуват в най различни школи.

Хората може би се чудят дали японците правят редовно пълни официални чайни церемонии за релаксация. Отговорът е не. Днес е рядкост някой да може да си позволи лукса да притежава чайна или да желае да се забавлява. Чайната церемония като забавление винаги е била, с изключение на будистките свещеници, привилегия на висшата класа.
Чайната церемония не е обикновен курс, който трябва да бъде завършен, а начин на живот.